go-justsmile-us:

“Аз не чаках, а и тя не се върна. Беше нещо като смърт, но без някой да умира.”

— (via mypoetrytoher)

ivchoka:

“Никога не съм бил самотен. Стоял съм в една стая, изпитвайки самоубийствени пориви. Бил съм депресиран. Чувствал съм се ужасно – ама ужасно извън всякакви общоприети представи – но никога не съм чувствал, че другият човек би могъл да влезе в тази стая и да излекува това, което ме мъчи… или че определен брой хора могат да влязат в тази стая и да променят нещо. С други думи, самотата е нещо, което никога не ме е притеснявало, защото аз винаги съм имал онази особена краста да бъда сам. Случвало се е на партита или на стадиони, пълни с ликуващи хора, да изпитам самота. Тук ще цитирам Ибсен: „Най-силните хора са най-самотни“. Знаете как мисли масата – „Уау, днес е петък вечер, какво ще правим. Няма просто да стоим тук, нали?“ Всъщност, да, ще стоя. Защото навън реално няма нищо. Това е пълна глупост. Глупави хора се смесват с други глупави хора. Да ги оставим да глупеят заедно. Никога не ме е тормозела нуждата да се хвърля във вечерта. Съжалявам за всички тези милиони хора, но аз никога не съм бил самотен. Аз харесвам себе си. Аз съм най-добрата форма за развлечение, с която разполагам. Да пием още вино!”

— Чарлз Буковски (via bulgarianwonderland)

mariyavk:

Външен пласт - сияйно щастие и красота,                                                          а тягостно държи те самота -                                                                              неразкрита, душевна празнота.                                                                          Не плътска, а вътрешна голота.

Отвътре - депресия.                                                                                      Няма щастлив, дето да пише поезия.                                                                Непотърсено душевно разкриване,                                                                    на истинските чувства затриване.                                                                         

Несподелена тъга -                                                                                                неподадена ръка.                                                                                                  Неусетена любов -                                                                                              живот не щастлив, а суров.

МК~

myxandme:

ink-and-oceans:

“When we loved, it was as if our souls bonded, and when you left, you took my soul along with your own.”

— tara love / what happened to ‘forever and always’?

kelesh-razpyvan-ot-symneniq:

who-l-am:

“Преди пет месеца мълчах в колата му. Преди пет месеца небцето ми беше зловещо слепено с езика ми. Преди пет месеца прехапах откровеността си докато не прокървях. Преди пет месеца си казах, че все някога ще видя по-топли тъмни очи. Преди пет месеца светът се усмихваше тъжно. Преди пет месеца беше август, а аз вдишвах шоколадовия край на януари. Преди пет месеца мълчах в колата му. Преди пет месеца затръшнах вратата му и знаех, че бъркам още тогава. А исках да му кажа… Исках да ти кажа.. Абсурдно невъзможно е всичко, откакто си тръгнахме. Още по-абсурдно беше, че ме хвана така неподготвена. Стъпките ти като физичен закон. Уравнение, което винаги слагаше моето изчезване и твоята липса от двете страни. Винаги разделени от пределно малко. Но пък абсолютно задължително на разстояние. Зъбите ти като доживотен затвор. Решетки, които хапят и се усмихват. Нажежено до бяло желязо. Примамващо искрящо, което не търпи да стоиш далеч. Допирът ти като единственото лекарство за носталгия. Детска дреха, която се променя с годините, оформя се по теб. Толкова удобство има в миналото. Името ти като дом. Широки нежни прозорци, които обаче някак те отделят безкомпромисно от околния свят. Преди пет месеца стоях в колата му и мълчах.”

— Лилия Йовнова (via blind-letters)

🔥

thecolorblr:

“На живота трябва да гледаш радостно, с широко отворени от ужас очи…”

—

bekanntunbekanntt:

„And whether your relationship is awful, good, or great

We don’t like endings

We don’t like to lose things

And especially, we don’t like to lose things that are important to us

And make no mistake

Relationships are the single most important thing to you and your life

It’s the source of all of your best memories

It’s the source of all of your worst memories

When you think back on your life

And you’re 95, a hundred years old

And you look back over the course of your lifetime

You’re not gonna think

I wish I owned a better phone

I wish I spent more time on the internet

I wish I spent more time at work or sleeping

It’s not gonna be any of those kinds of things

It’s gonna be I wish I spent more time with the people I love“

- Dennis Lloyd, GFY

sissysixx:

“Колкото по-широка е вашата прегръдка, толкова по-лесно е да ви разпънат на кръст.”

Фридрих Ницше

mybulgarianworld:

surrealist-lyricist:

100 Letters - Halsey

september–stories:

Ако един ден се събудиш и осъзнаеш,

че повече не те е грижа за мен.

Няма да присъства въпроса защо.

Нито ще те моля да останеш още за ден.

Ще се усмихна и ще ти кажа,

че всичко ще е наред,

че ще бъда добре.

Хората губят чувствата си по всякакви причини и ако имаш нужда да си тръгнеш от мен, трябва да го направиш.

Без извинения или излишни оправдания.

- Истината винаги боли по-малко.